silence is golden.

Напоследък в лекциите ни се говори за етнографския метод, разликите между етнография и антропология, писането описването... и днес за мълчанието. За видът ценностни системи, поляризирани между чест и срам, често на полов принцип. Сравняваме Veiled Sentiments на Абу-Лугод и The Nuer на Еванс-Причард, но аз се сетих за говеенето, което като че ли са ни го донесли турците, защото е доста разпространена арабо-мюсюлманска практика и го няма споменавано в по-ранен фолклор.

Ще пиша по-късно, засега само една перла на академичната мисъл, свързана с вездесъщата Грозданка, любимка на всеки шестокласник:

"лястовицата като топос санкционира институцията на говеенето"

от тук.

Отдавна не бях чела тоя ми ти вид изречения.