това е защото съм добре.
не искам да ме има.
тук.
нямам нужда от мен.
.за това щастие, търсеното,
в което да си разтворя горчивото мастило, с което се пише
затова си го търся (щастието) в друг - да го разбъркам като мастилница.
после ще си измия върховете на пръстите, а полата и паметта ще ми останат на петна.
или просто съм си забравила зарядното. сори.
други новини: вкъщи няма нет, ще правя мармалад. и ще внимавам какво лято затварям в буркана с боровинките. с руми сме на едно мнение за "моите боровинкови нощи". а именно, че мила трябва да го гледа и че скитнята - самотно или в тройка, по момичешки върви сладко и не съвсем леко, като есен.
Saturday, September 27, 2008
Subscribe to:
Post Comments (Atom)



0 comments:
Post a Comment