засега срокът върви по мед и шипки.
традиционната първоседмична настинка започна да отминава тая сутрин. с нея като че ли минава и електрическия ток, който бръмваше през треперещите ми пръсти и болящата глава последните дни.
въртелешката набра скорост и сега започва да прави обороти по инерция. така ще броя до осем седмици, когато пак едно "вкъщи" ще влезе в кашони, в друго ще забърша праха от книгите.
с кейти и алиса играем на къща. душ във ваната, чесън, канела на рафта и чай на котлона. мило и домашно.
записах 3 курса социална антропология и един археология. чувствам се като предател. след всяка лекция археология все едно излизам от чужди чаршафи.
слънчице напича за последно. вчера блестеше в очите така, че погледът ми се плетеше в спиците, земята минаваше бавно и градът се удължи.
хубаво ми е пак
да прегръщам купчини книги, да заспивам с книги в леглото и да познавам страниците на пръсти.
да катеря дървета и с рокля.
гледах как адам научи един дечко как да стигне до върха на катерушката.
снощи ана разказа страхотии за новините в русия.
дагна ми нарисува саша. ще отиде на гости на доброто му сърце по коледа.
Thursday, October 09, 2008
Subscribe to:
Post Comments (Atom)



2 comments:
лимон джинджифил и мед наистина е стоплящо, става дори за безкрайно учене по култура-история.)))
прегръщам те и липсваш!
Post a Comment