идеалист?

търсех с какво да направя картичка за "чъръдъ, сис" и попаднах на тези снимки от 10ти ноември, стари точно колкото сестра ми и малко по-късно - изборния дневник на Петя.

връзката между двете неща е Идеалист.
за сега съществува само като блог, а малко след моя рожден ден, ще се роди от хартия и мастило. не знам какво да мисля.
преглед на състава обещава добра журналистика (ex-капитал, дневник и пр.)
обаче има няколко бодливи момента в манифеста. не разбирам как едновременно ще са не-политически и ще защитават класическия либерализъм?

може би имам предразсъдъци, защото се самоопределям като идеалист, а в основата на либерализма стои цинизъм. може да преработя едно есе от миналата седмица, което обяснява надълго и широко защо идеалът за устойчиво развитие е несъвместим с индустриалното общество, разчитащо на глобална либерална икономика. ... а Идеалист искат да работят за "модернизацията" на България, каквото и да значи това.

може би беше време на българския медиен пазар, претъпкан от евтини кредити, секс и мобилни телефони и либерализмът да стане екзотика, която да продава корици и претенции.

бих се разтревожила и ядосала, ако вече не се тревожех, че есето ми за Омир се върти в кръгове от тъпотия и повторения, като геометрична ваза.. край на кофеиновата почивка.

ред. окей, червена точка! драги съграждани, които не вярвахте на мен и екобулпак, повервайте на тази статия -
БОКЛУЦИТЕ ВИ СЕ РЕЦИКЛИРАТ.
крайно време беше някой да каже, че е истина, а не "суха тренировка", greenwashing, световна конспирация и какво ли още не. така че - шарените кофи не са само за украса. ползвайте ги, да му се не види.