i'm hardly ever home or homesick

но при мисълта за всичко зад снимката на стефан ми стана мъчно за софия. гъстите, увивните, отровните и пушеци, все едно все кой знае какво се готви - буркани врят под градския смог. с всичите и и-кратки, смекчени гласни, ята и юта, шопското екане. с нейните тракащи трамваи, тройлеи, сиви скърцащи павета, гниещи златни листа, дълги разходки в борисовата, димящи думи, излизащи от напукани устни, цигари между студени пръсти и чаши чай с ром в длани.


(ok. here's me daydreaming about sofia during a library break) i'm looking foreward to listening to stories in smokey coffeeshops, being very cold, then very warm, getting hypnotised by the beat in old basement bars, even to smelling of nights in the morning. inhaling the smog until i choke on it, then going away to the snow desert nearer to the clouds and freezing twinkling stars, drinking 'alpinist' tea (rather than wake-up-and-work robotic morning tea), slowly sipping spiced rakiya and eating lyutenitsa sus sirene.
(or slacking on the couch watching ilegally downloaded films and reading poetry and books with lots of pictures..)