за лифта и езерата.

(in brief, they have built a cable car to the Rila lakes, breaking environmental and safety laws, trespassing on state property. this path was my rite of passage to mountaineering and leads to a sacred landscape for followers of the white brotherhood. i expect the mountain will punish those who disrespect her. avalanches and sliding stones are common enough to snap the cables and claim the lives of ignorant innocents. but that's how karma works.)

явно безочието е стигнало до там да избоде очите на планината. засега няколко статии и информацийки.

за да остане природа в българия
дневник
моите планини

за да остане природа казват, че:
- проектът не е преминал процедурите за одобрение от държавата и може да е опасен
- лифтът не е минал оценка за въздействието му върху околната среда
- нито технически преглед
- изходната станция стои върху свлачище
- територията, която обхваща е част от национален парк Рила, т.е. държавна собственост и трябва да бъде отдадена чрез концесия, но към момента не е

Кметът на Сапарева баня инж. Сашо Иванов казва:
"Изграждането на лифта до Седемте рилски езера ще гарантира запазването на екологичното равновесие в природен парк Рила"
"Потокът към Седемте рилски езера е голям и хората се качват с различни видове автомобили - така замърсяват значително околната среда, отколкото една седалко-въжена линия, която ще даде възможност на много хора да видят едно от най-красивите кътчета на нашата страна"

сещам се за френските алпи, които са доста тежко екипирани с лифтове.
сещам се за първия ми път сериозно на планина със скаутите и две кифли, късен ноември по козята пътечка до езерата. кифлите се качиха на камиончето с хижаря, а аз бавих момчетиите пешком. спомням си, че ясен ни изгуби в гората преди билото по тъмно. че исках да се сгуша в един корен и да спя, без да ми пука за студа, снега и зверчетата, а като капнахме в хижата бях малка, уморена и щастлива. иво направи най-воднистата супа на света, от която си вадих шпека, а по канал едно даваха фаренхайт 451.
тая пътека ми взе душата и планината още я държи, а някой ще се качва до светата светих на дъновистите и ще приближава най-високата хижа на балканите - Вазов - седнал и увиснал. ... но нали знаем за да си припомним къде ни е мястото стига само едно свлачище. то всичко се връща.