Thursday, March 12, 2009
Tuesday, March 10, 2009
sap rising to the new 5th floor.
somewhere else a Parisian spring is happening
it sent me signs: in the way the dust particles dance in the sun, in the kinds of flowers pushing in the neatly cut grass (i do not know their names in english), in the letters from my parents, with neat sketches of a new flat attached, with old-fashioned placards and a big balcony with views to discover. i imagine circulating around the pen-drawn lines, on my way to the cupboard with the chocolates or the tea-box.
i might sometimes
prefer writing mes essais in the english rain
and dreaming about sun-pressed past of turkey, greece and rome
through post-colonial lenses / winows obscured by condensation and raindrops.
the rain curtain, doubling the library windows makes britain more of an island.
water from all sides, taking boats of thoughts to all sides.
by now my essay is as watered down and cold as morning tea by noon.
it sent me signs: in the way the dust particles dance in the sun, in the kinds of flowers pushing in the neatly cut grass (i do not know their names in english), in the letters from my parents, with neat sketches of a new flat attached, with old-fashioned placards and a big balcony with views to discover. i imagine circulating around the pen-drawn lines, on my way to the cupboard with the chocolates or the tea-box.
i might sometimes
prefer writing mes essais in the english rain
and dreaming about sun-pressed past of turkey, greece and rome
through post-colonial lenses / winows obscured by condensation and raindrops.
the rain curtain, doubling the library windows makes britain more of an island.
water from all sides, taking boats of thoughts to all sides.
by now my essay is as watered down and cold as morning tea by noon.
Saturday, March 07, 2009
да (не) ти се случи нещо, което 45 години след това няма да можеш да разказваш
развълнуваща и тъжна статия, свързана с конкурса за истории за лични социализми, проведен от интститута за изследване на близкото минало.
искам стаж там. искам да чета и да разказвам. искам да си ровя нахалния студентски вирнат и още пъпчив нос из страниците на партиздат и на тетрадките с тънко и дебело писане. искам от вторични суровини да вадя думи и смисли и яркост в черно белите безименни снимки от албумите на баба и дядо. искам дядо да можеше да ги прочете и да ми разкаже.
"дневниците на Мария от Варна – „вуйчо Бечо се самоуби, бесило черно...Свако Марко се самоуби...пил сода каустик пред вратата на Борисовата градина...господи, станаха много самоубийствата в нашия род...”
"Има едно особено чувство, в гърлото, физическо усещане, че четеш история, която никога не ти е била преподавана, разказана."
1989 краят на историята -> мълчание, игнориране, не отваряне на информация
"тетрадката за приходи и разходи от 1989-а година на семейството на Григор от Пазарджик. Забележителен документ, в който всеки ден от годината е измерен в покупки. Така например първи януари 1989-а година е равен на „ хляб – половин Добруджа, захар 2 кг по 1.50 лв, тахан халва с какао 1 кутия 0.580 кг, на децата за нова година по 5 лева, новогодишни картички и пощенски, общо 54.70 лв”, а 10 ноември, петък, е обикновен ден, в който има „поръчка в стола на здравните работници, хляб – 2броя, отиване и връщане от Лесичево, вестници”, общо 3.30 лв.."
Има и друга стратегия – да разказваш за миналото като „лошото”, от което следва днешното още по-лошо.
Има много меланхолия и много тъга. Има ясното осъзнаване, че миналото продължава да е разделено между тези две стратегии и че близо18 години след края на комунизма, ние, които наследяваме историите и на жертвите,и на победителите, не можем да ги синтезираме, да родим една друга, обща история."
"...проумявам „непосилната лекота” на такава съдба – да ти се случи нещо, което след това повече от 45 години няма да можеш да разказваш."
искам стаж там. искам да чета и да разказвам. искам да си ровя нахалния студентски вирнат и още пъпчив нос из страниците на партиздат и на тетрадките с тънко и дебело писане. искам от вторични суровини да вадя думи и смисли и яркост в черно белите безименни снимки от албумите на баба и дядо. искам дядо да можеше да ги прочете и да ми разкаже.
"дневниците на Мария от Варна – „вуйчо Бечо се самоуби, бесило черно...Свако Марко се самоуби...пил сода каустик пред вратата на Борисовата градина...господи, станаха много самоубийствата в нашия род...”
"Има едно особено чувство, в гърлото, физическо усещане, че четеш история, която никога не ти е била преподавана, разказана."
1989 краят на историята -> мълчание, игнориране, не отваряне на информация
"тетрадката за приходи и разходи от 1989-а година на семейството на Григор от Пазарджик. Забележителен документ, в който всеки ден от годината е измерен в покупки. Така например първи януари 1989-а година е равен на „ хляб – половин Добруджа, захар 2 кг по 1.50 лв, тахан халва с какао 1 кутия 0.580 кг, на децата за нова година по 5 лева, новогодишни картички и пощенски, общо 54.70 лв”, а 10 ноември, петък, е обикновен ден, в който има „поръчка в стола на здравните работници, хляб – 2броя, отиване и връщане от Лесичево, вестници”, общо 3.30 лв.."
"Няма нито един разказ на човек от висшите етажи на комунистическата номенклатура или на тайните служби."
"Забелязвам, докато чета, два основни типа стратегии, през които се гледа и описва миналото – първата е желанието то да бъде представено като положителен опит, като добро и да бъде противопоставено на днешното, на времето след промените. [...]Има и друга стратегия – да разказваш за миналото като „лошото”, от което следва днешното още по-лошо.
Има много меланхолия и много тъга. Има ясното осъзнаване, че миналото продължава да е разделено между тези две стратегии и че близо18 години след края на комунизма, ние, които наследяваме историите и на жертвите,и на победителите, не можем да ги синтезираме, да родим една друга, обща история."
"...проумявам „непосилната лекота” на такава съдба – да ти се случи нещо, което след това повече от 45 години няма да можеш да разказваш."
Subscribe to:
Posts (Atom)
